lazar lazarov1Г-н Лазаров, какво се прави по реформиране на системата за социално подпомагане?

С тази реформа, от една страна, целим да обхванем повече хора, които имат нужда от подкрепа, а от друга – да се създадат условия тези средства да се разходват по най-добрия начин. Затова засилваме контрола. Например от тази учебна година вече има допълнителен критерий за получаване на семейни помощи – следи се дали децата в предучилищна възраст посещават подготвителните групи. Целта е да им се осигури плавен преход към училище, да се намали броят на отпадащите. За тези, които не изпълняват това изискване, се спират помощите за съответния месец. Така, както се процедира, когато не се посещава редовно училище и не се правят ваксинации. Миналата година за неизвинени 5 и повече отсъствия от училище са спрени помощи на 47 362 деца за съответния месец. Санкции за непосещаване на предучилищна подготовка е имало за 2307 деца и на други 1800 деца за ненаправени имунизации.
Отделно на месечни социални помощи са 50 000 души. Ако те откажат да полагат 14 дни в месеца общественополезен труд, също им се спират помощите – за 2 месеца, а при повторно нарушение – за 2 г. А ако откажат участие в програми за заетост – за 1 г. От тази година всички, които са включени в програми за заетост, трябва да преминат и курсове за обучение. Идеята е да придобият квалификация по част от професия, за да бъдат извадени от капана на социалните помощи.
Новото, което смятаме да задействаме, е въвеждането на ваучерния модел за ползване на социални услуги – например за почистване на дома, за домашен помощник, помощ при отглеждането на дете и други. Те обаче няма да заместят социалните помощи, а ще надграждат социалното подпомагане. Втората половина на годината ще стартира пилотен модел, който да покаже какви изменения в законодателството ще са необходими. Както и как ще се урегулират отношенията при издаването на ваучерите и предоставянето им на лицата. Чакаме одобрение от ЕК.

Ще има ли ваучери за учебници за големите ученици вместо по 35 лв. детска добавка?

Обсъждаме го. Част от родителските организации са против, те предпочитат да си получат парите, защото са част от семейния бюджет.

Преди месец правителството прие стратегия за дългосрочна грижа на възрастните хора. Каква е необходимостта от нея?

Причината е застаряването на населението, а стремежът е да осигурим достъп до ефективни, качествени и многообразни услуги за възрастните хора. Необходимо е да се развиват друг тип грижа към тях, които да съчетават социални и медицински услуги. Един от ангажиментите, който поема държавата в тази стратегия, е деинституционализацията на грижата за възрастни. Това означава да се реформират съществуващите домове за възрастни, като в следващите 20 г. се закрият всички морално остарели и физически непригодни домове. На тяхно място ще се създаде мрежа от модерни, достъпни и качествени услуги – социални и медицински. Те трябва да са мобилни, т.е. да се осъществяват в дома или в квартала на възрастните хора и по този начин да се подкрепят и близките им.

Какви нови услуги ще въведете?

Заедно с БЧК и Министерството на здравеопазването (МЗ) реализираме пилотен проект, който осигурява комплексна медико-социална грижа на възрастни хора в домашна среда. Провежда се в четири града в страната – Враца, Бяла Слатина, Хайредин и Пирдоп. Така се появи необходимостта от промени в Закона за здравето, защото предоставянето на медицински услуги по домовете не е регламентирано. Сега възрастните хора се посещават само от социални работници. Искаме, когато е необходимо, те да се посещават и от медицински лица. След тези законови промени моделът ще бъде разпространен в цялата страна. До средата на следващата година ще разработим план на действие и в него ще опишем всички проекти, отговорности, финансиране и конкретните дейности. А средствата ще дойдат основно от Европейския социален фонд с новата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Колко са в момента домовете за възрастни хора у нас?

Общо 160 и в тях са настанени 11 000 души. Тук се включват и домовете за хора с умствена изостаналост, с психически разстройства, с физически увреждания, със сетивни нарушения, с деменция. Най-много са домовете за стари хора -81, като в тях има 5593 души. Всички функционално остарели специализирани институции ще се закрият, а тези, които останат, ще са с малка численост и ще дават качествен и независим живот на хората в тях. Да не изглеждат като институция, а като обичайна семейна среда. Отделно още от 2003-2005 г. се създават множество социални услуги за възрастни хора, които в момента обхващат 8450 души – дневни центрове за хора с увреждания, за социална рехабилитация и интеграция, учебно-професионални центрове. Вече има и 219 защитени жилища и приюти, в които са настанени 2682 души. В тях хората получават не само подслон и грижа, но и комуникация с други хора, задоволяват свои културни потребности и развитие, имат обособено лично пространство. Голямо предизвикателство е липсата на интерес от общините да поддържат такива социални услуги за хора с увреждания и с умствена изостаналост, защото грижата е по-специфична. В следващия програмен период искаме да осигурим повече финансиране за общините в развитието на тази грижа към възрастните.
Политиката за дългосрочна грижа има и още един важен аспект – открива се огромна възможност за създаване на заетост, т.нар. бели работни места. Както и за развитието на социалното предприемачество. Роди се ново понятие – социална икономика, и дори правителството прие концепция за стимулирането й. Защото в бъдеще с увеличаване на броя на възрастните хора и с реформиране на грижата за тях все повече ще има нужда от качествен персонал, който да осигурява достъпни и ефективни комбинирани социални и здравни услуги. Традиционните професии от типа на болногледачи отпадат. Акцентът вече не е върху обгрижването, а върху създаване на възможности за независим и качествен живот. Предстои да се включи нова професия в националния класификатор – домашен помощник. Трябва да бъде ясно обособен нейният профил.

Какво означава социално предприятие?

Това са такива предприятия, които водят до социалното включване на определена категория хора – например с увреждания, малцинства, хора, останали дълго време извън пазара на труда, самотни майки, младежи, напуснали интернатите, въобще хора с влошен социален статус. Социалните предприятия преследват цели, различни от тези на търговските дружества – те съществуват не за да гонят печалба или ако реализират все пак, я инвестират за постигане на социално значими цели. Затова в този процес се намесва държавата, за да осигури подкрепа. В края на януари бе приета концепция за развитие на социалната икономика с план за 2014-2015 г. Целта е да подобрим средата за функциониране на тези предприятия, те да бъдат по-видими за обществото. Усилията се насочени към подобряване на правната им регламентация и повече възможности за финансиране. В началото на мандата на това правителство вече бяха приети промени, които дадоха достъп на социалните предприятия до участие в обществените поръчки. Облекчихме реда и условията за регистрирането им, намалихме административната тежест.
Вече има и професия социален предприемач – този, който развива икономическа дейност, като наема работна ръка от уязвимите групи – хора, които трудно биха си намерили работа в традиционните фирми. Или самият социален предприемач развива дейност – произвежда стоки и услуги за уязвимите групи. Или е комбинация от двете. Той може да провежда и обучения, които да дават базови трудови умения и квалификация по дадена професия, както и да създава заетост.

Колко социални предприятия има в момента?

Реализирали сме няколко проекта с 80 социални предприятия. В тях защитена заетост са получили над 1000 лица от различни рискови групи. Те работят в озеленяването и благоустройството, общественото хранене, домашния социален патронаж, в общински администрации, обществени перални, традиционни занаяти. Друг аспект са специализираните кооперации на хората с увреждания. Те са 131 и в тях работят 2950 души, от които с увреждания са 1520. Един от най-успешните проекти е „Помощ в дома“ от ОП „Развитие на човешките ресурси“, която ще бъде включена и в новия програмен период. По нея работят 165 общини, създали социални предприятия, за да развиват тази услуга. Почти 12 000 са потребителите й, а тя е създала заетост на над 5500 безработни. Така че развитието на социалното предприемачество е отделен инвестиционен приоритет в следващата ОП „Развитие на човешките ресурси“. Другият голям процес, който протича в момента – извеждането на децата от интернатите и настаняването им в приемни семейства или домове от семеен тип, също ще изисква все по-голяма роля на социалното предприемачество и ще разкрива все повече „бели“ работни места.

 

Източник: в-к „Стандарт”, София, 13 февруари 2014 г. 
интервю на Мила Кисьова