28.05.21 г.

Златка Караджова е директор на дирекция „Здравеопазване и социални дейности“ в Община Хасково  и регионален представител на Алианса за града. Има дългогодишен професионален опит в областта на социалното подпомагане, социалната интеграция на хората с увреждания и осигуряването на заетост за безработни лица. Разговаряме за основните проблеми в социалната сфера в страната, както и новите социални услуги в Община Хасково:

Г-жо Караджова, благодарим Ви за възможността да разговаряме с Вас в качеството Ви на директор на дирекция „Здравеопазване и социални дейности“ в Община Хасково. Кое е характерно за работата по развитие на социалните услуги в Общината през последните години?

През последните години освен за развитието на съществуващите социални услуги, работихме в посока създаване на услуги за ранно детско развитие и продължаващата подкрепа за деинституционализация на децата и младежите. Много активни сме и в разработването на услугите за възрастни и хора с увреждания в домашна среда по различни проекти. Община Хасково е една от пилотните общини партньор на УНИЦЕФ за въвеждане на система за ранно детско развитие и работи по проект „Пилотно реализиране на системен подход към ранната детска интервенция.
Основна цел на това партньорство е да се допринесе за изграждане на системен подход към ранната детска интервенция за деца в риск от или със затруднения в развитието в ранна възраст, с акцент периодът от раждането до 3 години и е насочено в подпомагане на следните дейности:

Първата от тях е засилването на ролята на системата за първична медицинска помощ за ранно идентифициране на затруднения в развитието на деца. Втората е разширяването на възможностите приобщаване на децата с увреждания и затруднения в развитието в детските ясли и детски градини в Община Хасково чрез обучение и подкрепа за педагогическия и медицински персонал, екипите за подкрепа на личностното развитие и Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в Хасково. Приоритет са и коомуникацията и дейностите за промяна на нагласите към децата с увреждания и повишаване на разбирането за важността на ранната интервенция сред родители специалисти.

Вече четвърта година в зимните месеци от декември до края на март в общинска сграда се организира приют за бездомни лица. Финансирането на приюта е изцяло със средства от общинския бюджет с решение на Общински съвет – Хасково. На потребителите се предоставя легло, завивки и топъл обяд. Обзаведени са 4 стаи, които се отопляват, има кабелна телевизия. В приюта има организирана 24 часова охрана.

През изминалия зимен период приютът се ползва от 7 човека. Община Хасково кандидатства с проект за купуване на 9 лаптопа, 13 таблета, 3 мултифункционални устройства за 22 деца и младежи от II до XII клас, настанени в услуги от резидентен тип – „Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“ (ЦНСТДБУ) и в двата Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания (ЦНСТДМУ). С помощта на програмата се осигури непрекъснат учебен процес на децата, настанени в социалните услуги.

Какви нови решения очаквате в развитието на социалните услуги през 2021 г. в Община Хасково и каква ще бъде тяхната социална значимост и обхват?

През 2021 г. Община Хасково активно работи по услуги, свързани с подкрепата на възрастни хора и хора  с увреждания в домашна среда. Включени в механизма за личната помощ са 391, за които са назначени 409 лични асистенти. Стартиралата тази година социална услуга „Асистентска подкрепа“ вече се ползва от 61 потребители. В началото на май приключи компонент 4 по проект „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“, където при капацитет 177 души, бяха обслужени 213. Без прекъсване в момента вече работим по новия проект „Патронажна грижа +“. По програма „Осигуряване на топъл обяд на най-нуждаещите се“ се предоставя топъл обяд на 1600 човека от общината, от които 1318 са от селата.

Друг важен приоритет, по който работи Община Хасково, е осигуряване на подкрепа на пълнолетни лица с психични и други видове разстройства, чрез изграждане на център за резидентна грижа за лица с психични разстройства. Към момента сградата е изградена и е внесено проектно предложение за осъществяване на дейностите по предоставяне на услугата. Планираните дейности са насочени към извеждане на хората с увреждания от специализираните институции и създаване на условия за придобиване на умения за водене на независим живот.

Разкажете ни за политиките и дейностите на Община Хасково, реализирани в подкрепа за хората с увреждания. Успявате ли да намерите по-добри решения в стремежа ви за осигуряване на по-ефективна подкрепа и заетост за тях?

Община Хасково активно работи в подкрепа на хората с увреждания, като чрез всеки разрешен казус успяваме да осигурим по-ефективна подкрепа на нуждаещите се от помощ. В общината има регистрирани 7 клуба на хора с увреждания и 2 клуба на пенсионерите. Всяка година подпомагаме с финансови средства всички клубове за осъществяване на клубната им дейност. За миналата година са разпределени 37 000 лева, а за тази са предвидени 40 000 лева, като част от тях вече са раздадени на клубовете. За подпомагане работата на Клуба на инвалида и Клуба на слепите се сключиха граждански договори с лица, който извършват техническите дейности, а за Съюза на глухонемите, Общината осигури специалист – сурдопедагог, който обучава децата с увреждания. През зимните месеци помагаме на трудноподвижни лица от клуба на военноинвалидите като извършваме доставка на готова храна до домовете им.

През 2020 г. за първи път бяха предвидени средства за допълване на съществуващите детски площадки със съоръжения за деца с увреждания, за да може всички деца да играят заедно. Поставиха се две комбинирани люлки-везни в два от централните паркове в града. За 2021 г. отново са предвидени средства и предстои закупуване и поставяне на още съоръжения за деца с увреждания. В началото на годината Общината закупи 5 тролейбуси с платформи за инвалидни колички. По проект „Изграждане на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания към Монумент „Света Богородица“, финансиран от Агенцията за хора с увреждания се извърши е монтаж на подемник, разположен на стъпалата непосредствено под Монумента. Изграден е и малък подход в обхвата на тротоарното пространство към улица „Панорама“ за преодоляване на нивото до площадката на повдигателното съоръжение. Основната цел е да се създадат предпоставки за активно включване на хората с увреждания, имащи специфични потребности при пространственото придвижване.

Кои са основните предизвикателства в работата Ви през тази и следващите години?

Основни предизвикателства в работата ни е прилагането на новия закон за социалните услуги и привеждането на съществуващите социални услуги в общината в съответствие с изискванията на новия закон и тяхното функциониране спрямо новата философия на закона. Пандемията, свързана с Коронавируса също оказа голямо влияние върху очакванията на обществото към служителите в социалните услуги. Всички услуги бяха достъпни както на място, така и дистанционно. Организирахме горещи телефони с дежурни служители от отдела ни за закупуване на продукти от първа необходимост на възрастни и самотно живеещи хора. Обявихме и телефони на психолози, които извършват безплатна психологическа подкрепа.

Предизвикателство беше и карантинирането на три центъра за настаняване от семеен тип и на дома ни за стари хора в които благодарение не само на професионализма, но и на личната ангажираност на част от служителите, потребителите на услугите получиха необходимата грижа и подкрепа. Преминаването през всичко това показа колко важно е запазването на тези служители в социалната система, но и че трябва да намираме начини да мотивираме младите хора да избират за своето професионално развитие именно тази сфера.

Какво бихте споделили и предложили на държавните институции, общините и всички работещи в социалния сектор?

Работещите в социалната сфера много често попадат на лице или семейства в затруднени житейски ситуации, на които никой досега не е оказвал помощ. Работата, подкрепата, търсенето на решения и ангажираността на тези служители много пъти излизат извън рамката на служебните ангажименти и работното време. Тази работа не може да се измери количествено, тя не може да се възнагради допълнително, за нея обикновено не се говори. За да има устойчивост на заетите в системата е необходимо да се търсят начини за популяризиране на тяхната работа и показване не само на професионалните им качества, но и на личния им принос. Когато говорим обаче за социална работа трябва да имаме предвид, че това са не само социални работници, а и ангажираните социални асистенти, санитари, детегледачи, трудотерапевти, медицински сестри, рехабилитатори и др.

Техният труд има съществено значение за качественото предлагане на услугите и задоволяване индивидуалните потребности на потребителите на социалните услуги. Затова трябва да се обърне внимание и на тези длъжности за постигане на по-добро заплащане на труда им и предлагане на възможности за повишаване на професионалните им качества. По отношение на сътрудничеството и координирането на работата на различните институции, общини и всички работещи в социалната сфера все още това се случва благодарение на личните контакти и добронамереността на определени служители, а би трябвало да е резултат от точни и ясни разписани ангажименти на всяка една институция, която дори и косвено има отношение към конкретен социален случай.